Всяка Сутрин Пътят към Дома Става Все По-дълъг: 62 страници за любовта, загубата и времето..."д
- Петя Славчова
- Sep 5, 2018
- 3 min read
"Вселената не крие по-голяма мистерия от самия човек. Спомняш ли си какво ти казах за неуспеха?
- Човек претърпява неуспех единствено, ако не опита отново.
- Точно така, Ноаноа, точно така. Една велика идея никога не може да бъде закотвена на земята."
Не смятам себе си за крайно романтичен човек, който ще пролее сълзи на всяка блудкава любовна история. Но когато ми дадеш трагедия, аз ще съм една от онези, които ще намерят себе си и всичко, което ми се е случвало, в нея. Сега, сблъсквайки се за пореден път с книгата и пишейки това ревю, аз изживявам отново историята от романа и моята собствена заедно с нея. Бакман е безкомпромисен, когато става дума за чувства, докато разказва за нещата, които се случват на всеки един от нас.
"Малка книга с голямо сърце". Това пише на корицата на Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг. Публикувана през 2016г., тя ни учи за трудните обстоятелства, с които ни среща живота, и "за спомените и умението да ги оставим да си отидат".
Ноа е малко момче, и още от малък, с дядо му играят една игра, в която дядото го завежда на място, на което не са били преди, докато детето е със затворени очи. След това му казва да ги отвори и получава само компас, карта и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Докато един ден се озовават на пейка до кръгъл площад, ново и непознато място за Ноа, но нещата които го заобикалят там са му безкрайно познати като калкулатора на дядо и цветята на баба - зюмбюлите.
Този път обаче няма задача. Има нещо, което е трудно да се каже дори на внука ти, на когото до скоро си обяснявал всичко, като че все едно е по-умен от теб. Баба умря една декемврийска сутрин, и от тогава в мозъка на дядо вали често. Тя беше неговият Голям взрив и най-невероятното нещо, с което някога се бе сблъсквал. Сега му се налага да се справи с нещо, което е по-трудно дори и от изчисляване на вероятности. И заедно с нея, разхождайки се из мозъка му, който снощи пак се е "смалил", се опитват да намерят думите, с които дядо да се сбогува с Ноа.
Това е книга за любовта, забравата, математиката и космоса. За разкаянието, и това да се сбогуваш още преди да си си отишъл. Ако искате да се върнете в детството чрез магията на Бакман, или да си дадете утеха след загуба на близък, то тази книга е за вас. Подгответе си уют, спокойствие и няколко носни кърпички, защото със сигурност ще ви се наложи да поплачете.
БОНУС: За Автора
И ако това е първия ви допир до Фредрик Бакман и неговото творчество, то нека ви запозная с неговата биография и мнението ми за него.
Фредрик Бакман е шведски писател и журналист. Роден в Стокхолм през 1981г. и израстнал в Хелсингборг, той учи история на религията, но се отказва. Започва работа като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад. Чак през 2006г. започва кариерата си като журналист във вестник, а след това и в новинарски сайт. Минава и през модно мъжко списание. През 2012г. започва да пише за вестник „Метро“. Същата година издава и първия си роман Човек на име Уве. От тогава до сега книгите му са бестселъри и са преведени на над 25 езика из целия свят.
Бакман пише за живота, такъв какъвто е. Прекрасен на моменти, но и трагичен в най-истинския смисъл на думата. Както ще ви накара да се смеете от сърце, така ще разплаче и душата ви, докато се припознавате в някоя от историите му, или пък просто ви стане мъчно за някой от героите.
..................................................................................................................
Здравейте. Казвам се Петя Славочва и съм на 21 години. Наскоро завърших Медицински Колеж София и ми предстои развитие в сферата на рехабилитацията и здравеопазването. Книгите, думите и това, което човек може да изрази с тях, винаги са били нещо, което намирам за безкрайно красиво. Обичам да пътувам и да откривам нови и прекрасни места из България, а и не само. Може да се каже, че най-добре се чувствам в планината. Можете да ме последвате в Инстаграм (@slavchova), където често споделям снимки от местата, които посещавам, или просто снимки на котката ми - Моли.
Comments