Пламен Димитров: Алтернатива има винаги, стига да имаш идея и план
- Елвира Димитрова
- Sep 7, 2018
- 5 min read
Уикендът идва, а с него и ново интервю. Този път се връщаме към темата относно живота в чужбина и как това се отразява на човек (още интервюта по тази и други теми, може да откриете тук.) Днес, за годините си, прекарани в Гърция, ще ни разкаже Пламен. Той е от онези хора, които имат ясна представа за нещата и винаги би помогнал на човек в нужда. Живял е в чужбина години наред, а след това се е върнал в родната си страна, България. Въпреки че животът му е бил изпълнен с предизвикателства и с трудности, той е намерил начин да открие и запази себе си и да продължи да се развива все повече и повече. Запознайте си с историята и опита му лично, като прочетете разказа му сами. Enjoy.
Представи се с няколко изречения. (Как се казваш? Какво работиш? Какви са интересите и хобитата ти? Как се определяш като характер?)
Казвам се Пламен Димитров и от вече седем години живея в България. Работя в глобална компания, която предоставя висококачествени услуги за аутсорсинг на бизнес процеси за клиенти в цял свят. Интересите и хобитата ми са: пътуване, шофиране, фитнес, спорт, здравословно хранене, музика, снимки, книги, филми, интернет и социални мрежи и всякакви видове life hacks. Определям се като приятен характер с чувство за хумор, добронамерен, търпелив, грижовен, искрен, лоялен, емоционален, културен, саркастичен. За да ме опознае даден човек, трябва да прояви желание и търпение, защото не се отпускам бързо и лесно.
Кога замина за Гърция? Какво си спомняш от този период?
За Гърция заминах едно горещо лято през 1997 г. с майка ми и още няколко човека - нелегално, през баирите на Северна Македония. Движехме се пеша през нощта, като преминавахме през напоителни канали, дълбоки около 5м (празни за наш късмет), гори с трънени клони и тиня. В Гърция, в четири часа сутринта вече ни чакаше човек с микробус, който ни откара до Атина. На светло лицето ми беше същото като на Рамбо. От Атина с ферибота заминахме за о. Родос, където започнахме един нов живот. Не мога да опиша накратко цели 16 години живот в Гърция, но детството и най-хубавите ми юношески години ги прекарах там. Създадох много приятелства, опознах начина на живот на гърците, насладих се на кухнята им и на морето, научих техния език и най-вече се изградих като характер.
Каква беше причината да се върнеш в България?
Причината да се завърна в България беше световната финансова криза през 2008г. В рамките на две години видях с очите си как хора остават без работа, как магазини затварят един след друг, как семейства се развалят, и най-лошото - хиляди самоубийства поради кредитна задлъжнялост. Този ефект се отрази и на нас и решихме през 2011г., след като завърша средното си образование, да се върнем в България.
Би ли живял отново в Гърция?
При други обстоятелства бих се върнал да живея отново там, но в момента положението и в Гърция не е розово и не бих казал, че има разлика между гръцките заплати и българските.
"Расизъм има във всяка страна, но когато спечелиш уважението и доверието на другите, ставаш един от тях и нищо друго няма значение."
Какви впечатления имаш от образователната система там?
Впечатленията ми от образователната система в Гърция са добри. Правилникът на вътрешния ред в училищата се спазва до голяма степен. Не съм учил нито един ден в българско училище, но докато бях студент тук, имах възможността да наблюдавам няколко урока, изнесени от единадесетокласници. Мога да кажа, че тази свобода, която я имат учениците тук по време на урок, и неуважителното държание към учителя, там я няма. Забранено е да ползваш телефона си в класната стая, както и при други нарушения класната те освобождава от часа и ти пише отсъствие. Другото, което ми е направило впечатление, е, че в Гърция няма езикови гимназии и за да научиш чужд език, трябва да ходиш на частни уроци.
На какво би казал, че те е научил животът ти в чужбина? И каква според теб е най-голямата разлика между начина ти на живот там и този тук?
Израснал съм с един родител и както се подразбира, не съм имал постоянно родителско внимание през целия ден. Поради тази причина трябваше да се отгледам почти сам в една чужда страна, живеейки с мисълта как ще ме приемат другите, когато дойде моментът да се представя с чуждото си име. Расизъм има във всяка страна, но когато спечелиш уважението и доверието на другите, ставаш един от тях и нищо друго няма значение. Друго, на което се научих в Гърция, е: да се поздравявам по приятелски на “малака” с по-близките си хора, да ям гироси и да пия фрапе, да се кръстя по три пъти, когато минавам през църква, да казвам “добро утро” на съседите, да спазвам традициите и празниците, да се радвам на чуждите успехи и най-вече, да бъда човек.
Няма голяма разлика в начина ми на живот там и тук. Може би единствената е в по-високия стандарт. Там дори и с малко, живееш по-качествено и по-спокойно.
"В чужбина никой не те чака с отворени ръце и голяма заплата. Там започваш от нулата. Нужно е да имаш качества, умения, да знаеш защо отиваш там и какво искаш да постигнеш."
Кое би определил като най-положителното качество на живота в Гърция и най-положителното качество на този в България?
Най-положителното качество е, че в Гърция наистина се чувстваш сякаш живееш в европейска страна - стандарт на живот, хубави сгради и жилища, качествена храна, морето се намира във всяка посока и на кратко разстояние; и е безплатно.
Най-положителното качество на живот в България е, че се чувстваш наистина “у дома”, защото, където и да се намираш по света, винаги те превзема носталгията и искаш да се върнеш в Родината. Тук не плащаш наем. Според статистики, голяма част от българите имат собствено жилище не поради това, че си го купуват, а поради факта, че го наследяват. В България имаме хубава природа и чист въздух (като изключим по-големите градове). Разстоянието между градовете е кратко и ти е нужен само един автомобил. Последно, но не на последно място - красиви жени.
Какъв съвет би дал на хората, които се колебаят между живот в чужбина или в България?
България е един малък рай за живеене, но за съжаление са малко тези, които могат да си го позволят без кредит, втора работа или 12-часови смени, за да оцелеят. Алтернатива има винаги, стига да имаш идея и план и накрая да ги реализираш. В чужбина никой не те чака с отворени ръце и голяма заплата. Там започваш от нулата. Нужно е да имаш качества, умения, да знаеш защо отиваш там и какво искаш да постигнеш. Не трябва да се забравя, че в чужбина си оставаш един чужденец и си далеч от близките ти хора.
Какво следва за теб?
Тепърва предстоят позитивните и хубави неща. Успехът и прогресът дебнат от всеки ъгъл. Може би в следващото интервю ще разкажа повече по въпроса.
Това беше интервюто на Пламен. Надявам се да ви е харесало и да ви е било интересно. За мен определено беше така.
А вие живяли ли сте някога в чужбина? Какви са вашите впечатления? Очаквам с нетърпение да ги споделите. И да не забравяме, че всяка една история заслужава да бъде чута, защото всеки един от нас е значим. Без изключения.
Ако интервюто ви е харесало, не се колебайте да го споделите.
Comments