Гънка във Времето - В Рамките на Сонета
- Елвира Димитрова
- Sep 14, 2018
- 3 min read
"- Сравнявате живота ни със сонет? Строго определена форма, но пълна свобода в нейните рамки, така ли?
- Да. Формата ви е зададена, но сами пишете сонета. От вас зависи какво ще кажете."
В днешно време вече всички сме чували за пътуване във времето и пространството (особено тези от нас, които са фенове на Doctor Who), но през 1962 публикуването на подобен роман не е било толкова просто. За щастие, въпреки многобройните откази (26 на брой), Маделин Ленгъл успява да издаде книгата си Гънка във Времето, която до ден днешен си остава една съвременна класика в жанра на фантастиката. Физика, математика, премеждия в училище, множество необичайни и неочаквани приключения и най-вече задълбочени и мъдри мисли, ще ви накарат да се потопите в историята с пълна сила, без дори да имате време да си поемете дъх, преди да се скриете от повърхността. Това е от типа книги, в която нито една страница не е излишна.
"Бе тъмна нощ и навън вилнееше буря..." Така започва историята. Мег Мъри седи в стаята и се страхува, че таванският етаж, на който спи, може да бъде отвеян от ураган. Когато слиза по стълбите в кухнята, се оказва, че не е единствения буден член на семейството въпреки късния час. Тогава на вратата се появява Госпожа Щоето с цялата си необикновенност и странност и поредицата от необичайни случки в живота на Мег започва. Тя, заедно с малкия си брат, Чарлс Уолас са на път да се изправят пред множество предизвикателства, за които Мег дори не е подозирала, че същестуват. Едно от тях и може би дори най-важното е отговора на въпроса, какво се е случило с изчезналия й баща. Дали слуховете, които всички говорят за него са верни или отговорът на въпроса е много по-сложен, отколкото Мег е предполагала?
Книгата е изключително лека за четене, въпреки че съдържа доста задълбочени концепции за различните измерения и придвижванията между тях. И въпреки сложността на терминологията, те са поднесени с лекота и обяснени като на дете (каквато е Мег), което прави доста лесно за читателя да следи какво точно се случва и защо. Интересът не спада и за миг и всеки край на някоя от главите кара читателя да прелиства още по-бързо към следващата. Толкова много неща се случват в толкова кратка книжка. Всеки един момент допринася за развитието на героите и на историята и във всеки момент очакваш да се случи неочакваното. Не мога да кажа, че краят представляваше изненада за мен, но определено бе правилният особено имайки предвид, че книгата е част от тетралогия.
"Да. Вярвам че за всичко има обяснение. Но смятам, че и заради ограниченията на човешкото ни съзнание невинаги можем да го разберем. Но само защото не разбираме нещо, Мег, не означава, че за него няма обяснение."
Според мен, Маделин Ленгъл е доказателсто, че, когато нещо е важно за теб, независимо колко различно и необичайно, ти ще се бориш да го осъществиш и че колкото и трудно да изглежда, накрая то просто трябва да се получи. Това е и асоцията, която свързвам с книгата. Без значение какво стои на пътя ти и пред какво ще се изправиш по време на пътешествието, което си поел, винаги помниш с каква цел си тръгнал и откъде си започнал. Знаеш защо и за какво се бориш и щом е така, значи всичко е постижимо, нали така?
Този кратък, изпълнен с философски мисли и мъдрости роман, е глътка свеж въздух, примесена с огромна доза мотивация и вдъхновение. Ето какъв ефект могат да имат 183 страници върху живота на един човек. А не е ли точно този резултат от четенето, към който всеки един от нас се стреми?
Comments