За работния ни живот: Имаш проблем? Намираш решение.

Даяна Кирилова
Sep 16, 2018
2 min read

Много адмирирам това, което Елвира прави – с блога и всичко останало. Говорихме, че успехът е в делигирането на права. Няма как да успееш да свършиш всичко сам, затова намираш някого за това, друг за онова и нещата се получават.

Елвира веднага ми предложи да започна да пиша това-онова за сайта (Рубрика a la didynick da bepce). То хем си е чест някой да ти повери неговото онлайн новородено, хем първото нещо, което си помислих беше „ОК, ок, как да откажа учтиво. Няма как. Работа. Университет. Живот. Спане. Просто няма кога...“ И затова се навих. Работата няма да избяга, а изпитите когато – тогава. Нали, важното е да сме живи и здрави?

Даже, ако направите елементарна сметка, става ясно, че по-голямата част от живота ни минава на работа или в работа. Тя не трябва да ни спира с всичко останало. Следователно имаме две възможности всеки ден. Първата е да мразим работата и всичко, което изпускаме заради нея; да мразим колегите си, сградата, графика, обяда на работата, столът да ни е крив и в тоалетната да си хвърляме хартийката до кошчето. И разбира се, след работа и трафикът да ни е виновен и тоя олигофрен (да му е**ш майката) дето е спрял така на светофара; и съседа, когото чакаш 20 минути да слезе до долу, за да ти освободи асансьора, за да се качиш ти; и неговият пес - малък и къдрав, дето ти пикае на задната гума (и на него да му е**ш майката); а после и детето ти е виновно, че иска да те види за 10 минути след работа (ама на него вече си му е**л майката).

А в друга далечна галактика (на мисълта) можеш да си легнеш на време, да се събудиш наспал се, да се облечеш, така че да се чувстваш добре, защото както вече споменах, част от живота ти така или иначе ще мине на работа, така че или си bepce или си бабче. И докато караш натам, ако вали дъжд, поспри ти хайдушката си мисъл и не му е** майката – може пък да ти върви по вода.

Проблемът може да не е в дъжда. Проблемът може да си ти (да си е**ш майката). И на работата винаги ще има някой мрънкялник и някой, който не си е свършил работата, и винаги ще си ходил по гъза на някого. А колко човека са ходили по твоя? Изненадааа! Такъв е животът. Не е само твоята фирма. Не само на теб ти е писнало от нещо. Затова вместо да си нервак, опитай да живееш, да намериш вдъхновение в това, което правиш. Да, бе, как ли не си се сетил по-рано, та аз да ти давам акъл (да ми е**ш майката)!

И въпреки това, опитай по другия начин. Когато някой ти се оплаква, изслушай го. Може да няма друг, на когото да сподели. Когато ходиш по гъза на някого от месеци, кажи му как да го направи като хората. Имаш проблем? – Намираш решение. Елементарно Уотсън. Не е нужно да продължаваш да си тровиш живота, а след това и на всички около теб.

Внимание! В тази статия няма наранени майки!

..........................................................................................................