"Процедурата по Забравяне на Човек" от Антония Атанaсова
- Елвира Димитрова
- Jan 17, 2019
- 3 min read
Внимание! Това трябва да бъде резюме. ТРЯБВА...
Ако ме познавате или от време на време четете някои от нещата, които пиша, то тогава знаете, че освен човек, за който писането е живот, съм и учител по английски. Това, което ще ви разкажа, може да не е история от класната стая, но е не по-малко значимо и се случи точно благодарение на този детайл.
През един ден от миналата година, в един от кратките, откраднати моменти между часовете, си поговорих с Антония. Чудите се коя е Антония? Е, тя е човекът, на когото ще бъде посветен целият този мой пост и още много постове занапред. Добросърдечна, широкоскроена, жалостива, обичаща животни, винаги готова да помогне на някого в нужда, и не на последно място, писателка. Горда съм, че имам честта да я познавам лично, но да не се отплесвам от темата още в началото на историята...
Та, в този кратък, но ценен момент, една от темите, за които се заговорихме с Тони, беше за книги. Аз споделих, че обичайно чета фентъзи и ми доставя огромно удоволствие да се впускам в приключенията из магични светове, а тя на свой ред каза нещо, което винаги ще бъде с мен. Антония сподели, че според нея е изключително важно един човек на творчеството, независимо дали ще бъде писател, актьор, музикант, певец или художник, да бъде забелязан докато е жив, докато все още може да изживее и изпита онова усещане, че творчеството му е оценено. Тони ми обясни, че това е една от причините да чете български автори или да ходи на концерти и да слуша български групи: защото след това има възможността да се свърже с тях и да им сподели какво в творчеството им я е впечатлило и да им покаже подкрепата си.
Разговорът ни от този ден ми направи толкова силно впечатление, че и месеци по-късно не мога да спра да мисля за думите й. Колко много може да се случи само в няколко откраднати между часовете мига, нали? Особено, когато разговоряш с човек като нея. Антония е същинската причина да открия любовта към българските романи и ако сте прочели някоя от нейните книги, или сте си говорили с нея някога, няма да имате съмнение защо.
В началото на 2018 година, една от първите книги, които прочетох, бе Моно от Антония Атанасова. Сега сме началото на 2019 година и една от първите книги, които прочитам, отново е от същата тази уникална авторка. Процедурата по Забравяне на Човек.
Процедурата по Забравяне на Човек обхваща тематиките за живота и смъртта от начало до край и за нашата роля по средата. А любовта е онази необходима съставка, без която никой човек не може. Тя е навсякъде и във всичко: между родители и деца, между мъж и жена, между човек и животно, между човека и света, между човека и Господ, между човека и ближния му, между човека и живота...
Понякога обаче ние забравяме за любовта. Ставаме невнимателни. Немърливи. Безгрижието ни преминава във вреда. Започваме да вредим на всичко онова, за което уж милеем и обичаме. Докато един ден, не го загубим.
Искаме го обратно, но трябва да продължим напред. Искаме да променим нещо, но трябва да продължим напред. Искаме да поправим грешката, но трябва да продължим напред. Искаме обратно тенджерите, в които сме варили дюли, но трябва да продължим напред. Продължаваме напред. И те продължават с нас.
И да, не само заглавието на книгата те кара да започнеш да разлистваш страниците с нетърпение. Колкото повече прелистваш и през колкото повече от разказите преминаваш, толкова повече започваш да навръзваш темите; толкова повече всеки един разказ става част от едно Цяло, което израства, точно както прави човек. Цялото обаче израства не пред очите на родителите, а пред тези на читателя.
За мен, Процедурата по Забравяне на Човек бе книга, която не можеш да оставиш докато не я завършиш. Тук причината не беше, защото има фентъзи сюжет и всяка глава свършва с препратка към следващата, а защото всеки един разказ добавя елементи от живота, които се разрастват все повече и повече. И така Цялото расте ли расте. От време на време удря по някой спонтанен шамар на читателя-родител, карайки го да се замисли за постъпките си. После заглажда нещата с няколко милувки и спомени от детството. В крайна сметка обаче двамата вървят, хванати ръка за ръка и изживяват моментите заедно. Заедно се опитват да разберат каква наистина е процедурата по забравяне на човек.
ПП: Ако искате да прочетете интервю с Антония Атанасова относно писането и публикуването, можете да го направите тук.
Comments