Turmoil: В Хаоса на Борбата

Гняв и Примирение.

Не си спомням кога е бил последният ден, в който не съм изпитвала това чувство. Сигурно е било отдавна. Гняв. Винаги е бил в мен. Ярост.

Колкото и да е заспало това чудовище, при първа възможност винаги намира пролука и излиза на повърхността. Блъска и чупи, кокалчетата на ръцете му са кръвясали. Реве във възглавница, после разкъсва шибаната възглавница и оставя на Примирението да я събере от пода. Заедно с другите щети. Ангела, Примирение. Винаги плаче, но тихо, толкова тихо, че не му е нужна възглавница, за да заглуши стоновете си. Понякога когато събира счупените вещи от Гнева, тайничко си представя, че то го е направило. Боже, понякога наистина много му се иска да може и то да счупи нещо. Но не го прави, събира парчоляците, защото иска да му е чисто, а и да не стъпва, без да иска по тях и да събуди Гнева. Че иначе лошо...

Отрицание и Сила.

Те са на долния етаж, спят в едно легло персон и половина. Когато спят са толкова сгушени един в друг, че не разбираш кой кого е. Първо се буди Отрицанието, някак в паника. Надига се от леглото изпотено, оглежда се на всички посоки, чува рева на Гнева. Става и почва да снове наоколо, чуди се, мисли, запушва си ушите и си представя, че е в планината. Високо в Мусала, вдишва свежия въздух, оглежда скалите, езерата. Затваря очи и слуша птичките, които прелитат тук-таме. Усмихва се. През това време се е събудила Силата и наблюдава облачето с мечти на Отрицание. Вижда усмивката, леко плаха, но усмивка. Става, прегръща го с яките си ръце и прошепва тихо: "Тук съм, ще се справим"... Облачето над главите им се слива в двойно и вече Сила е там, дава кураж на Отрицание да продължи, когато на заслона то почувства умората. Сила окуражава: "ще го направим заедно, ще те нося дори", а Отрицание се отпуска в ръцете на Сила и се оставя да я изкачи до върха. Под облачето вече са се прегърнали толкова силно, че не различаваш кой кого е.

Надежда и Щастие.

Надеждата е ранобудна. Чува шума от метлата. Примирение пак чисти, казва си, поема дълбок дъх и се качва на етажа. Помага с чистенето, мисли си колко би се разстроило Щастие от бъркотията. То е много чувствително и Надежда се е захванала със задачата да се грижи за него, да изпипва детайлите, да мисли как да подобри нещата, така че Щастие да не страда. Лепи вази, купува нови чинии, същите, за да не забележи Щастие. Купува цветя, Щастие обича цветя. Рисува картини и ги закача на стените. А сега събира стъклата от потрошената рамка. Събира пръстта от саксиите и ги полива, та като се събуди Щастие да са свежи. Щастието спи дълбоко и много често дълго.

Всичко е готово, чисто и подредено. Приготвя закуска на Щастие, както и вестника с добри новини. Пълен е със снимки на пухкави котенца и пъстри еднорози, безкрайни хоризонти с усмихнати слънца. Зелени поля и високи заснежени върхове. Щастие се буди с усмивка, смее се. Отива да закусва с песен, всичко е чисто и спретнато. Помирисва цветята и се хили. Сяда да закусва с усмивка, разглежда си вестника с досаден кикот. Не подозира за битката снощи.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте. Казвам се Петя Славочва и съм на 22 години. Наскоро завърших Медицински Колеж София и ми предстои развитие в сферата на рехабилитацията и здравеопазването. Книгите, думите и това, което човек може да изрази с тях, винаги са били нещо, което намирам за безкрайно красиво. Обичам да пътувам и да откривам нови и прекрасни места из България, а и не само. Може да се каже, че най-добре се чувствам в планината. Можете да ме последвате в Инстаграм (@slavchova), където често споделям снимки от местата, които посещавам, или просто снимки на котката ми - Моли.

Внимание: Правата върху разказа принадлежат изцяло на Петя Славчова!

#българскиавтори #разкази #краткиразкази #българия #българскотворчество #проза #writers #thewritingwitch #collaboration #writersunite